Качвате менюто като PDF, генерирате QR код към него и залепяте кода на масите. Работи — гостът сканира и вижда менюто. Дотук добре.
Проблемът е какво се случва извън масата. Човек, който още не е избрал къде да вечеря, търси в Google или пита асистент. И в двата случая менюто ви не участва в разговора.
Какво вижда търсачката в едно PDF меню
Google индексира PDF файлове — това е вярно и често се цитира като аргумент. Но индексира ги като документи: изважда заглавието, малко текст и толкова.
Разликата е между „този файл съществува“ и „този ресторант предлага паста карбонара за 18 лв., без ядки, всеки ден до 23:00“. Второто е информация, с която търсачка може да отговори на въпрос. PDF-ът не я съдържа в четим вид — дори когато буквите са в него.
А ако менюто ви е сканирано или експортирано като изображение, дори текстът изчезва. Остава един файл с размер няколко мегабайта и нула смисъл за машина.
Какво губи гостът
Отделно от търсачките, PDF-ът е лош на телефон. Отваря се в отделен визуализатор, страницата е в А4 пропорция на екран с друга пропорция, и първото движение на всеки гост е да щипе с два пръста.
Менюто, което се чете веднага, не е козметична подобрение. То е разликата между гост, който разглежда цялото меню, и гост, който поръчва първото нещо, което е успял да прочете.
Как изглежда меню, което Google чете
Три неща, в този ред:
- Собствен адрес. Менюто трябва да е страница с URL —
вашият-ресторант.bg/menu— а не файл. Страницата може да се линква, споделя, индексира и обновява. - Текст в HTML. Имената на ястията, описанията, цените и алергените са текст в страницата, не пиксели в изображение.
- Schema.org разметка.
Restaurant,Menu,MenuItemиOfferказват на търсачката кое е ястие и кое е цена, вместо да я оставят да гадае.
Третото е това, което отваря резултатите за конкретно ястие, а не само за името на заведението.
Менюто не е файл, който раздавате. То е страницата, на която ви намират.
И после — обновяването
Има и по-прозаична причина. Свърши ви едно ястие. С PDF: отваряте документа, редактирате, експортирате, качвате, чакате кеша, а старият файл продължава да живее в нечий телефон.
Със страница: сменяте статуса на ястието и следващият, който отвори менюто, вижда промяната. QR кодът на масата не се променя никога, защото сочи към адрес, а не към файл.
Menugram прави точно това — брандирано меню на собствен адрес, четимо от Google и от гостите, което обновявате сами.
Ако тепърва обмисляте как да го подредите, вижте живо меню и после как работи платформата.